Лостове за декарбонизация

Колко време ще отнеме на бъдещата логистика чрез декарбонизиране на транспорта? Това няма да се случи веднага, но вече се случва в стабилни, постепенни стъпки. Открийте как неизкопаемите горива започват да намаляват емисиите във всеки вид транспорт.

В далечното бъдеще нашите различни видове транспорт - небе, морета, железопътни линии и пътища ще бъдат напълно декарбонизирани. Традиционно нашите различни видове транспорт използват различни изкопаеми горива, по-специално изкопаеми горива, бензин, керосин, дизел и горивен петрол, които се извличат от суров петрол и/или петрол. И докато различните изкопаеми горива притежават различни качества, всички те имат едно общо нещо – добавят CO2 и други замърсители в нашата атмосфера. 

За да се гарантира бъдещето на логистиката и да се декарбонизира транспортът, изкопаемите горива трябва да бъдат заменени с по-устойчиви горива. Вече има обширни изследвания и разработки в тази област и ограничено количество от този вид устойчиво гориво е лесно достъпно. Въпреки това, ще отнеме години или дори десетилетия, за да се намери решение, което да е въглеродно неутрално и напълно мащабируемо. В момента се разглеждат два вида по-устойчиви горива – това са биогорива (на базата на биоматериали, като използвано готварско масло) и синтетични горива или е-горива (на базата на възобновяема енергия). Има много начини за прилагане на тези два основни компонента, което води до различни горивни продукти, както е показано на графиката по-долу.

Пречка пред декарбонизацията е фактът, че в момента имаме ограничени количества биомаса и отпадъчни материали, за да се превърнем в биогориво. А за производството на е-горива е необходимо огромно количество електричество (произведено чрез вятър или слънчева енергия). Нереалистично е да си представим, че скоро ще има достатъчно биомаса или възобновяема енергия, за да се произведе достатъчно гориво с по-ниски емисии за енергийно интензивната авиационна индустрия, както и за гигантските океански кораби, транспортиращи 80% от световната търговия.

Кои видове транспорт трябва да използват нашите биогорива и ограничени горива занапред? Трябва ли да бъдат самолети или океански кораби... или в крайна сметка трябва да са влакове и камиони?

Авиационната индустрия разчита в голяма степен на керосин и е начин на транспорт с най-висок интензитет на емисиите на парникови газове, въпреки че горивната ефективност на самолетите се е подобрила значително през последните години. Дори и най-ефективните самолети се нуждаят от около 150 пъти повече гориво, за да транспортират един тон товар в сравнение с кораб с океански контейнер и 15 пъти в сравнение с камион. 

Въпреки че електрическият полет не е нереалистичен за по-нататъшно декарбонизиране на авиацията, поне за полети на къси разстояния, фокусът на индустрията е върху устойчивото авиационно гориво (SAF) и има нещо като надпревара за развитие между SAF и устойчивото морско гориво (SMF). 

Очакванията в средносрочен до дългосрочен план са, че самолетите ще получат основния дял от биогоривата и електронните горива, поради липсата на други реалистични възможности за полети на дълги разстояния (автомобили). 

В продължение на поколения корабите на океанските контейнери се захранват с гориво или тежко гориво (HFO), най-мръсният горивен продукт. От друга страна, HFO е безопасно за съхранение, лесно за транспортиране и сравнително евтино. Но съдържа много остатъци, като тежки метали и сяра, и в сравнение с други горивни продукти, отделя значително повече замърсители във въздуха, когато се изгаря. 

Има смисъл, че подобно на авиационната индустрия, индустрията за морски превози също така разглежда изпускащите биогорива, особено тези, които са налични днес, и има много обещаващо поглъщане сред превозвачите, спедиторите и спедиторите.

В допълнение към тези опции за пускане в експлоатация, индустрията за морски транспорт проучва някои горива, които не се изпускат, включително амоняк и метанол. 

Амонията е газ, който комбинира водород с азот и тъй като азотът съставлява почти 80% от нашата атмосфера, той относително лесно се извлича от въздуха. Голямото предимство на амоняка е, че не е необходим CO2 за производството на това гориво. Един от проблемите обаче все още не е решен – високата токсичност на продукта. Разлив на амоняк в океана би имал опустошителни последици. 

Метанолът, от друга страна, изисква въглероден CO2 за производството, но е биоразградим и затова е лесен за работа, съхранение и работа. 

За да се произвежда синтетично по начин, който е мащабируем и води до по-ниски емисии, както амонякът, така и метанолът изискват намаляване на емисиите на електроенергия. През следващите години ще са необходими допълнителни изследвания и разработки, за да се получат достатъчно количество зелена електроенергия. 

Влаковете отдавна са започнали преминаването си от дизелово гориво към електричество, особено в някои части на света. Междувременно дизеловият и втечненият/компресираният природен газ (LNG/CNG) са основните източници на енергия за камионите от години. Този преход към алтернативи с по-ниски емисии започна много преди авиационната и морската промишленост и се развива бързо по няколко причини, включително по-ниска сложност и по-лесна достъпност. 

Фокусът на тежкотоварните и дългите пътни превозни средства е био-LNG, био-CNG, биодизел и батерии, особено за първокласни, последни и къси пътни превозни средства. Докато биодизелът може да се използва като гориво за изпускане, камионите с био-LNG и био-CNG изискват нови покупки, като и двете позволяват намаляване на емисиите днес. Но гледайте това пространство –  технологията за батерии и горивни клетки вероятно ще ускори намаляването на емисиите на камиони в сухопътния транспорт от 2030 г. 

Пътуването към пълно декарбонизиране на транспорта е дълго. Нека заедно ускорим прехода, като приложим на практика потенциалните възможности. Вече има неща, които можем да направим – DHL Global Forwarding предлага опция за корабостроене с намалени емисии, като използва книга и рекламация.